За страната ни, както и за неотделимата от нея Българска православна църква, това събитие има непреходно значение. Извоювана след края на Руско-турската война от 1877 – 1878г., нашата свобода има както държавно-политически, така и църковни измерения. Защото случилото се през пролетта на 1878г. беше не само начало на нов и самостоен държавен живот за България, но и важен етап от духовното пробуждане на нашия народ, намерило израз в църковно-освободителните борби.

Днес Българската православна църква отправя молитви за упокой на хилядите воини от руската армия, към които се присъединиха и героичните български опълченци, а цяла България е изпълнена с чувства на благодарност и признателност към вечната и блажена памет на загиналите за нейната свобода. Днес свободна България си спомня пролятата за нея кръв на безбройните знайни и незнайни воини, дали живота си за свободата на своите братя по вяра. И в това е величието на 3-ти март - деня, в който светът видя въплътено единството и мощта на православните народи, изправили се заедно за защита на една справедлива кауза.

Днес, когато честваме този така скъп за нас юбилей, ние сме призвани да отправим мислите и чувствата си както към нашите братя по вяра, положили душите си за Освобождението ни, така и към вековната пазителка на свободния български дух – нашата родна Българска православна църква. Българската свобода е неразделен елемент от православната българска духовност. И това трябва да се има предвид винаги, когато страната ни е изправена на кръстопът и трябва да взема важни решения за своето бъдеще. Защото свободата е преди всичко дар от Господа, от Когото е всяко благо, и трябва да бъде отстоявана непрекъснато. Молитвен и дълбок поклон на признателност към жертвите за вярята и Освобождението ни. Техния подвиг да бъде вдъхновител и двигател за бъдните поколения за осъществяването на нравствените идеали на нашия народ, за слава и чест на Майката Родина.

Поздравявам ви по случай националния празника на Република България, като моля Всеподателя Бога да не отнема от православния български народ най-ценното му достояние – неговата свобода.