1. свещеник Георги Христев Хрисологов
служил (1866-1876г.)
биография

2. свещеник Христо Хаджиманчев
служил (1866-1889г.)

3. свещеник Матей Тодоров Анадолиев
служил (1874-1892г.)

4. свещеноиконом Василий Аврамов
служил (1885-1905г.)

5. свещеник Ангел Христев
служил (1894-1906г.)

6. протойерей Борис Димитров
служил (1906-1945г.)

7. свещеноиконом Богдан Василев Червенков
служил (1945-1965;1966-1971г.)

8. свещеноиконом Александър Георгиев Тонев
служил (1965-1966г.)

9. свещеник Огнян Димитров Роглинов
служил (1971 -1983г.)


10. протойерей Стефан Христов Костадинов
служил (1983 до днес)

11. свещеник Добромир Кирилов Костов
служил (2004 до днес)

1. Достойни наши съграждани от миналото, за които малко се знае - кратка история на рода Попвасилеви

Много хора са виждали паметната плоча и гроба зад олтара на църквата „Св.Димитър” в Асеновград с името на свещеник – иконом Васил Аврамов Николов, но надали знаят неговата история и заслугите му към града ни и Българщината.
Васил Николов е роден на 31 юли 1835 година в с.Момчиловци. Израства в родолюбиво семейство. Учил е в килийното училище на поп Григорко, след това при станимашкия даскал Костадин /Къркалята/, при поп Димитър Аврамов и свещеник Павел. Едва 14 годишен става учител в родното си село.
На 23 април 1864 г.е ръкоположен за свещеник от Ксантийския митрополит Дионисий.В това време започват борбите за самостоятелна българска църква и поп Васил се включва в тях. През 1871 г. е разрешено да се назначи официален архиерейски наместник, отделен от гръцкия и за такъв е избран поп Васил Аврамов Николов. Включва се активно в народните борби през 1876 г. и особено по време на Освободителната война през 1878г. и по време на бунта на Сенклер след войната. При сключването на Сан Стефанския договор средните Родопи остават под турско владение и поп Васил заедно с видни българи от Родопите и Пловдив заминава за Сан Стефано, за да предаде изложение лично до главнокомандуващия руските войски княз Николай, но решението е било взето.
Вече е невъзможно да се върне в родния си край и се заселил със семейството си в Асеновград.Тук станал свещеник в църквата „Св.Димитър”. През 1885 г. Пловдивският епископ Герасий го назначава за архиерейски наместник на околията, а през 1890 г. е избран за член на Пловдивския епархийски съвет, в който остава два мандата до 1897г. Свещеник – иконом Васил Аврамов има големи заслуги в борбата против гръцкото влияние в града. С негова помощ църквите „Св.Атанас” , „Св.Троица” и „Св.Богородица” преминават в български ръце. Активно е и участието му за преминаването на Бачковския манастир към Българската екзархия. Поп Васил е архиерейски наместник до 1 февруари 1906г., когато си подава оставката поради болест и старост.Умира на 19 август 1907 г. Погребан е в църквата „Св.Димитър”, където е служил около 30 години.
Свещеник – иконом Васил Аврамов има пет деца – Никола, Райчо, Георги, Матей и Люба. Те всички са израснали като родолюбиви българи и се включват активно в обществения живот.
Най- големият – Никола Попвасилев завършва гимназиално образование в Пловдив. През 1883 г. е назначен за писар в Околийското управление.По това време Общината е управлявана от кметове – фанариоти, а местните патриоти се готвят за участие в Съединението. Никола Попвасилев дружи с организаторите в града и района – Костадин Балтов, Никола Кръстев, Георги Ковачев, Панайот Сребров и др. и е посветен в техните планове. Той осведомява организаторите за правителствените разпореждания и действията на местните власти. От септември 1886 г. до лятото на 1903г. е секретар на Община Асеновград.През 1903г. преминава на работа в Българска земеделска каса първо като касиер, а по-късно става директор.Член е на поборническо дружество „Сливница” и няколко години е негов секретар.Никола Попвасилев е основател на дружество „Родолюбие” и работи активно в най-патриотичните организации в града – юнашко дружество „Асеновски юнак” и „Българска гражданска дружба”, които водят борба срещу фанариотщината.Сред основателите е на тютюнева кооперация „Асенова крепост” и Кооперативно потребителско дружество, на което е първия председател.На 23 март 1924г. в Офицерския клуб по инициатива на Никола Попвасилев е решено да се образува кооперация „Родопски извор”, за да се докара чиста балканска вода от местността „Клувията” над с. Бачково до Асеновград.Никола Попвасилев умира на 1 септември 1931 г.
Той има три деца – Люба, Борис и Васил. Люба няма семейство и е работила като учителка. Двамата синове поемат пътя на баща си и стават банкови чиновници. Родолюбиви и високо интелигентни българи те също участват в обществения живот. Участвали са във Втората световна война, като офицери на Негово величество, а след това са мобилизирани от комунистите. След войната техните пътища за развитие са отрязани заради миналото им.Борис има двама сина : Никола – дългогодишен служител в авиацията и Димитър – музикант в Софийската опера. Васил е учил икономика във Виена. По късно работи като банков чиновник първо в Асеновград, после в Хасково и пак в Асеновград. Той е сред основателите на ФК „Шипка”,бил е футболист, а по-късно и футболен съдия.Васил Попвасилев има един син – Венцислав Василев, който завършва ВИХВП и дълги години работи във „Винзавод” Асеновград като началник цех. Под негово ръководство е произведено първото българско уиски – „Дива коза”. Под натиск оказан от тогава управляващите е принуден да смени фамилията си от Попвасилев на Василев.
Горните редове са написани от Васил Венциславов Василев – син на Венцислав Василев, внук на Васил Попвасилев, правнук на Никола Попвасилев и пра-правнук на свещеник-иконом Васил Аврамов Николов. Помощ с подробности, факти и дати са ми оказали спомените на дядо ми Васил, баща ми Венцислав и историка от Асеновград Ангел Кръстев, за което им благодаря.

Васил Василев

Свещеник Христо Манчев от Сопот е първия свещеник в храма. Годината е 1874. През същата година за свещеник тук е ръкоположен и Матей Тодоров Анадолиев от село Петково - Смолянско. По професия той бил шивач, но съдбата не му била отредила да се занимава с терзилъка. Отначало той станал певец в черквата, впоследствие зет на поп Христо и най-накрая и свещеник в "Св. Димитрий". Отец Матей е една изключително родолюбива и будна личност, защото неговото име се среща в последствие често в историята на града ни във връзка с организирането на Априлското възстание. Той служил изключително и само на български език.

Има обаче и едно друго мнение, за това кой е пръв свещеник в храм "Св. Димитрий Солунски".
Авторът на книгата "Асеновград - пътеводител" - Илия Попов, в описанието на църквата между другото казва:
"Пръв свещеник е бил Георги Хростолов, дошъл от о. Тасос и ръкоположен за свещеник в България".
В курсив отдолу междувременно пише:
"Георги Христолов е прадядо на автора, чиито род се гордее с него като активен деец за националното пробуждане на българският народ".
Явно въпросът за първия свещеник в храм "Св. Димитрий Солунски" се превръща в дискусионен. В публикация в местната преса Илия Попов пише:
"Роден през 1825 година в село Панагия, остров Тасос. Едва 17 годишен, той и още двама негови другари - Захимен Кольо и Петко Тилев напуснали родното си място и дошли в България. Георги се установил в с. Югово, където учителствувал десетина години.
През 1852 година е ръкоположен за свещеник. През 1863г. идва в Асеновград като първи български свещеник в църквата "Св. Димитър", преди и след съграждането му през 1866г., където служил до края на живота си. Той провеждал църковните литургии на български език. Ходил по домовете да извършва кръщенки, венчавки, да освещава нови къщи и търговски сгради на български език. Активен деец на националното ни пробуждане.
Един от работницте и по църковния въпрос. Като разпален родолюбец и сподвижник на революционерите Скарлатос и Отон Иванов, по искане на гръцкото духовенство през 1876 година е арестуван от турските власти и изпратен в Пловдивския затвор. След двегодишен престой, той излиза с разклатено здраве - тежко болен, умира на 19. 02 1878г. само две седмици преди Освобождението от турско робство, на което посвещава целия си съзнателен живот.
Поп Георги имал 6 деца, 4 сина - Костадин, Алекси, Анастас и Иван и 2 дъщери - Елена и София, на които дал добро образование и възпитание за времето в което живеел".
С помощта на Мина Христемова - специалист в градския исторически музей, Илия Попов - правнук на свещеник Георги открива портрета му в архива на Пловдивската библиотека, който бива реставриран, благодарение на архиерейското наместничество в града ни благодарение на г-н Колевски.

В края на 70-те години на XIX в, тук започва своето служение една видна личност - свещеник-иконом Васил Аврамов Николов. Той има особено големи заслуги в борбата срещу гръкоманщината в града ни. През 1885 г. Пловдивският епископ Герасий го назначава за архиерейски наместник на околията. Поп Васил е архиерейски наместник до 1 февруари 1906г., когато си подава оставката поради болест и старост.Умира на 19 август 1907 г. Погребан е в църквата „Св.Димитър”, където е служил около 30 години.

Църковното настоятелство на храма е особено активно в всяка една област. В църквата параклис на Кръстова гора "Св. Троица", в олтарната част се намира "Разпятие Христово" - голям дървен кръст с височина 1,33м. и ширина на раменете 1,06м. със абажурна дърворезбена украса по края, с геометрични и растителни орнаменти. Надписът върху опаката страна гласи: "Дар от църковното настоятелство при храм "Св. Димитър" - Асеновград, 27 септември 1969г.".