Богородичен пост
Тропар, глас 1
В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.
В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
В молитвах неусыпающую Богородицу
и в предстательствах непреложное упование,
гроб и умерщвление не удержаста:
якоже бо Живота Матерь, к животу престави,
во утробу Вселивыйся приснодевственную.
В молитвите непочиващата Богородица
и в застъпничеството неизменно упование,
гробът и умирането не я задържаха,
защото, като майка на Живота, се представи на Живота,
Всесилият се в приснодевствената й утроба.
Този пост е утвърден в чест на Успението на Пресвета Борородица–най-големият Богородичен празник за православните християни. Постът има строг характер , което се обяснява с голямата любов и почит , която отдават православните християни към Света Богородица.
Историческите данни сочат , че Богородичният пост е въведен сравнително късно, имайки предвид другите три поста.Според някои автори в началото постът бил разделен на две – първо християните постели за празника Преображение Господне , който предшества празника Успение на Пресветата Майка.Този първи пост продължавал пет дни – от 1-ви до 5-ти август. На празника Преображение Господне се разрешавало масло.
По сведения на свети Атанасий Велики , самодържецът Лъв Философ забранил приемането на месо на Преображение Господне и свързал двата поста , като утвърдил на празника Преображение Господне да се приема само риба.
Празникът Успение Богородично се появил най-напред на Изток , по исторически данни – в Палестина , началото на Vвек. Праникът Успение Богородично на 15-ти август бил въведен със заповед по цялата Византийска империя от Маврикий /582-682/. Малко по-късно започнали да го празнуват и на запад . С течение на времето денят за прослава Успението на Пресветата Майка на нашия Господ се превърнал в най-големият Богородичен празник.
Пресветата Божия M айка , след Възнесението на Иисус Христос ,живяла на земята още няколко години /според едни християнски историци -10 години , а според други – 22 години/.
Апостол Йоан Богослов ,според завета на Господ Иисус Христос ,Я приел да живее в своя дом и с голяма любов се грижил за Нея като роден син до самата Й смърт.Пресветата Божия Майка станала за всички Христови ученици обща майка. Те заедно с Нея се молели и с голяма радост и утеха слушали Нейните поучителни беседи за Спасителя.Живеейки в Йерусалим ,Пресвета Богородица обичала да посещава тези места, по които бил често Спасителят: където той пострадал ,умрял, възкръснал и се възнесъл на небето. В едно древно послание от св.Игнатий Богоносец , четем: „Много са у нас жените , които желаят да видят Майката Иисусова.Чуваме, че тая действуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна , при сиромашия и лишения не скърби.....Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените , защото сама във всичко е смирена”.
Тя често се молела на Своя Син – Христос по-скоро да Я прибере при Себе Си на небето Веднъж , когато се молела на Елеонската планина архангел Гавриил и се явил с райско финиково клонче в ръце и Й съобщил радостната вест ,че след три дни ще завърши Нейният земен живот и Господ ще Я прибере при Себе Си. Пресветата Богомайка неизказано се зарадвала на тази вест.Тя я споделила със Своя наречен син Йоан и започнала да се приготвя за смъртта Си. Останалите апостоли по това време не били в Йерусалим. Те били разпръстнати по цялата земя да проповядват за Спасителя. Богомайката желаела да се прости с тях и ето че Господ по чудесен начин събрал всички апостоли при Нея, освен Тома, като ги пренесъл със Своята всемогъща сила. Света Богородица утешавала апостолите ,които скърбяли за това ,че ще загубят и Нея с думите ,че ще бъде с тях и всички християни след смъртта Си и винаги ще се моли за тях .След това ги благословила.
В часа на смъртта необикновена светлина осияла стаята ,където лежала Божията Майка .Покривът на къщата , като че ли се разтворил и сам Господ Иисус Христос в небесна слава наобиколен от ангели , повикал пречистата Си Майка за вечен живот след,което се чуло пеенето на ангели: „ Радвай се, благодатна , Господ е с теб, благословена си ти между жените!”./Лк.1:28/.
Апостилите погребали Пречистото тяло на Божията Майка според Нейното желание в Гетсиманската градина ,в пещерата, където почивали телата на Нейните родители. По време на погребението ставали много чудеса.От докосване до одъра на Божията Майкка слепи проглеждали ,бесове се прогонвали ,лекувала се всякаква болест.Юдейските свещеници и началници се стараели да рапръстнат това свято шествие, Господ невидимо го охранявал.
Три дни по-късно , след погребението на Света Богородица в Йерусалим пристигнал и отсъстващият апостол Тома.Опечален от това ,че не могъл да се прости с Майката Божия пожелал да се поклони на пречистото Й тяло.Когато апостолите отворили пещерата,, не намерели в нея пресветото Й тяло, а само погребалните пелени.Изумени от станалото, апостолите се върнали в къщата и се молели Бог да им открие какво е станало с тялото на Неговата Майка.Вечерта, след вечерята ,по време на обща молитва чули ангелско пеене.Като погледнали на горе ,апостолите видели във въздуха Божията Майка ,заобиколена от ангели в сияние на Небесна слава .
„Радвайте се!възкликнала Тя към апостолите, Аз съм с вас през всички дни и винаги ще бъда ваша молитвеница пред Бога”.
А апостолите в изблик на радост възкликнали : „Пресвета Богородица помагай ни!”.
Така Господ Иисус Христос прославил Своята Пресвята Майка.Той Я възкресил, взел при Себе Си Нейното пресвето тяло и Я възвесил повече от всички свои ангели
Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай ще отслужи вечерня и молебен канон към Пресвета Богородица всяка вечер през богородичния пост от 1 до 14 август, пред чудотворната икона на„Света Богородица – Златна ябълка” от храм „Успение Богородично” кв.Горни Воден-Асеновград .
От 19.00 ч. в храмовете :
1.08. / петък/ - Катедрален храм “ Успение Богородично”
3.08. /неделя/ - Митрополитски храм “Св. вмчц. Марина”
4.08. /понеделник/ - храм “Св. преп. Петка”
6.08. /сряда/ – храм “Св. вмчк. Димитър”
7.08. /четвъртък / – храм “ Св.св. Константин и Елена”
10.08. /неделя/ – храм “Св.вмчк. Георги Победоносец”
11.08. /понеделник/ – храм “Св. апли. Петър и Павел”
12.08. /вторник/ – храм “Св.Параскева- Петка Стара”
13.08. /сряда/ – храм “Св. Възнесение”
14.08. /четвъртък/ - Празнична Вечерня с Опело на Пресвета Богородица-
Катедрален храм “Успение Богородично” нач. час 19.00
15.08./петък/ - Успение на Пресвета Богородица
Божествената Св. Литургия, ще възглави Негово Високопреосвещенство
Пловдивския Митрополит НИКОЛАЙ
В Катедралния храм – “Успение Богородично” ,
нач. час 9.00
ЗЛАТНА ЯБЪЛКА
Празникът наречен Златната ябълка се чествува на петата събота от Великия пост.Това е местен празник,свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейната икона през 1765 година.Това събитие е описано в синаксар за златната ябълка от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира “Св.Св.Кирик и Иулита”.
Ето какво пише той:
“В този ден, петата събота на Виликия пост,православните отдават акатисна похвала на Пресветата, Пречиста ,Преблагословена Владичица наша Богородица и присно дева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресветата Богородица,наречена “Благодатна”, която се намира в свещения стар храм в село Воден.Чрез тази света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни,благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.
Възпоменание на чудото с неплодната жена, която като беше засъняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария,поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност.
Йереят, като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляБ, разбирайки причината за мъката на жената,смут обхвана душата му. И видя старецът/йереят/ една ябълка, оставена в дар пред светата, чудотворна икона,”Благодатна Богородица Дева”, взе я и я даде на жената / неплодната/ като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои.И не след много време жената се оказа трудна.Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.
Поменете ме всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене грешния Ананий Клинис, Бог да го прости и помилва.
КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ХРАМ “СВЕТО УСПЕНИЕ
БОГОРОДИЧНО – ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА” В ГОРНИ ВОДЕН
Горни Воден датира като селище още от 2-3 век сл.Христа,като тогава е бил в пределите на Източната Римска Империя.Мъченици за Христа от този период са св.Кирик и св.Иулита,които са пострадали по времето на диоклетиановите гонения в 303 в. на 15 юли.По-късно в тяхна чест е съграден манастир над селото.
Всяка година на Преполовение се извършва литийно шествие от храма в Горни Воден до манастира с чудотворната икона на Майката Божия, наречена “Златна Ябълка”, която се почита за всякакви просби , но най – много за бездетни родители за да се сдобият с рожба.Тази икона датира от началото на 17 век, както и самият храм, а чудото извършено от Майката Божия с неплодната жена е станало през 1765 година и е описано от Ананий Клинис, тогавъшен игумен на манастира “Св.Св. Кирик и Иулита”.Текстът е приложен допълнително.
До 1924 година в Горни Воден е живеело гръцко население, а храмът до 1906 година е бил подчинен на Цариградската патриаршия.Наричали селото “Малката Елада”.През 1924 година по споразумението “Моллов-Кафадарис” местното гръцко население се изселва за Гърция, а тук пристигат прогонените от там тракийци и македонци.
След чудото с неплодната жена възниква традиция за празника посветен на това събитие, който се чества и до днес на петата събота от Великия пост,чудотворната икона на Божията Майка да се обкичва с венци от ябълки още от първия петъчен акатис на поста.На чудотворната икона те престояват до празника ,т.е. 5 седмици след протичането на последисия петия акатис, те се раздават на празника на безплодните жени, за да се сдобие с рожба.
Ритуалът за рожба включен и изработването на специален колан,който се изплита от три бели конеца, с които е бил обрамчен целият храм.Този ритуал е даден по време на съновидението на Пресвета Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1919 година.Преданието разказва,че Майката Божия се явила насън на жената и и заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три бели макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче,което неплодната жена да носи на кръста си зокато зачене и роди рожба.Тази повеля на Божията Майка се изпълнява в храма и до днес.
Храмът датира от началото на 17 век, като е претърпял и две обновления през 1833г и през 1896 г., когато е въздигнат в сегашния си вид и размер.
Много са чудесата извършени от Божията Майка пред Нейната чудотворна икона през тези векове.Някои от тях са описани в пазещи се в местния музей поименици, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети се разказват и досега предания.Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят.То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III преспива в храма през 1934 година и оздравява от дълго мъчеща я болест.
За благодарност царя дарява на храма мрамор, с който облицоват пода и едно златно енголпие, на чудотворната икона, чрез която Майката божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.