Проскинитариите водят началото си от след края на византийската епоха. Те както и иконите на иконостаса били обърнати на запад. Името проскинитарий (от гр. поклонник) идва от специалните стойки, намиращи се в близост до колоните в централната част на храма, където били поставяни икони.

храм "Св.Георги -гр. Русе


храм храм "Св. Възнесение" - гр. Шумен. Проскинитарий – 1831 г. Тревненска школа. Икона на Св.В. Пантелеймон – 1895 г.
Зограф Н. Василев
Освен в храма проскинитарии има и извън него. Разположен в ниша на оградния зид или в самостоятелна сграда, той обичайно е отворен да приеме богомолец денонощно. Проскинитарият до голяма църква дава възможност на вярващия да отправи молитвата си по всяко време - минавайки на път за някъде, преди или след работа, - когато храмът е затворен. В него той може да намери уединение и когато няма възможност да се черкува от началото до края на богослужението.

Проскинитариите са широко разпространени в днешна Гърция. Те са вътрешно присъщи на околното застрояване и неизменна част от съвременното ежедневие на хората там. Иконата е задължителен елемент за тези най-малки храмове. Тя измества раннохристиянската традиция на изображенията-символи най-рано във Византия: формирането на ранния етап на култа към иконите се отнася към началото на VII век. Един от тогавашните центрове като град по голямата пътна артерия Виа Егнатиа и егейско пристанище с важна роля за обменната търговия до времето на IV кръстоносен поход е Солун - и когато е в пределите на Византия, и когато е български. Неговите големи и малки храмове приемат и днешните богомолци, без да забелязват мереното оттогава време във векове. Настоящият опит за систематизиране в пространствен аспект на типовете малки параклиси е въз основа на солунските образци.
Проскинитариите посрещат богомолеца най-напред в ниши при порта към църковния двор.. Така е изградена масивната порта към двора на храм “Св. София” в Солун - една от най-ранните запазени и действащи базилики на Балканите. Нишите на проскинитария в портата, на границата между общественото пространство на църковния двор и публичното на улицата, са отворени денонощно. Когато портата няма достатъчно големи ниши или просто липсва, проскинитарият се изгражда като обект -елемент от оградата на църковния двор. При ъглово разположение той е отворен за свободен достъп от две съседни страни - от запад и юг или от запад и север. Някои от исторически наследените църкви в Солун са останали свободно стоящи в публичното пространство, без двор и ограждения. Край тях също се изгражда проскинитарий като самостоятелн обект край храма, дори той да е в очакване на консервация и да не е действащ. Обичайно входът е от запад, но има и образци с един вход от юг. Взависимост от локалната ситуация проскинитарият се изгражда и изнесено встрани от входа към двора на храма, така че да е мимоходом в удобство за по-голям брой богомолци.

Порта с проскинитарийни ниши при входа на “Св. София” в Солун

У нас традицията на проскинитарии при по-големи храмове започва да се възражда при новото им строителство. Като част от църковен комплекс “Св. Марина” в Асеновград е предвиден проскинитарий при входа към църковния двор от запад и исторически заварени образци на малки параклиси, дори като самостоятелен обект в улична регулация