В православната Църква най-често могат да се срещнат няколко вида аналои.

1. Висока и лека 4 ъгълна поставка с неголям наклонен плот, върху който се поставят различни богослужебни книги, които се използват по време на службата. В горния си край аналоя е покрит със специален покров от плат чиито цвят съответствува на цвета на богослужебните одежди. В страообредческата традиция този покров е наречен "пелена" понеже се счита, че от покритите с нея аналои могат да четат само свещенослужители или имащите херотесия певци*, докато обикновените миряни могат да четат само от аналой без пелина. В съвременната православна традиция (българска, руска, гръцка), няма такива ограничения.

2. Масивна дървена поставка със наклонен връх, използвана за поставяне на празнични, или храмови, т.нар. (аналойни) икони. В гръцката традиция такива аналои обикновено се помещават в страни от централната ос на храма и нерядко имат над себе си надстроени кивории**. В съвременната руска традиция такива аналои обикновенно стоят по средата на храма. Именно в България е приета тази руска традиция.
Повечето леки преносими аналои от този тип нерядко се използват за четене на Евангелието по време на Божествена литургия и за възлагане на Кръст и Евангелие при извършване на изповед.

3. Масивен многоъгълен аналой се наблюдава често във клиросната практика - на него биват поставяни певческите книги.

4. В олтара, вляво от Светия престол обикновено се поставя аналой на тънки високи крачета, който служи за поставка на Служебника, когато служи свещеник. При архиерейско служение този аналой липсва, защото Чиновника, или другите книги за архиерея традиционно държи един от иподяконите.

---
*(Хиротесия (буквално ­ ръковъзложение) наричаме посвещението в низшите църковни длъжности ­ четец, певец, иподякон ­ на които обаче не се предават благодатните дарове, съобщавани в тайнството свещенство. За хиротесия говорим и когато йереят преподава на вярващите Божията благодат, като възлага ръката си на главите им. Хиротесията се извършва в храма, извън олтара)

**Киворий се нарича покрива или балдахина, поставян в някои църкви над престола, за да му придаде по-величествен вид. Обикновено се прикрепя към тавана на храма или се поддържа от колони, поставени около престола и съединени отгоре с арки. Кивориите имат форма на конус или полукълбо и към тях се прикачват завеси. Едно от древните названия на кивория (columbarium), показва това, че в него се пазел съдът със запасните дарове, който имал вид на гълъб. В духовен смисъл киворият означава небето и е израз на желанието на древните християни да направят престола приличен на надгробен паметник. Като по такъв начин, по-ясно да изразят мисълта, че той е Христов гроб.

Броя на аналоите в един храм е повече от един.

библиография

1. Арх. Авксентий - Литургика - част първа - Пловдив, 2006
2. http://ru.wikipedia.org
3. www.pravoslavieto.com
4. http://www.patriarchia.ru
5. http://bg.orthodoxwiki.org