Думата амвон е гръцка и произлиза от глагола - изкачвам се, издигам се.
За ограничения достъп до място за четене наречено "амвон" се споменава в 15 правило на Лаодикийския събор (363г.). За "издигнато място", откудето дяконът чел Свещ. Писание, се говори, в 57 глава на "Апостолски постановления" (380г.). Това бил първообраза на по-късно оформилия се амвон.
В първите векове, когато християнството било признато за официална религия, синагоги били превръщани в храмове и в тях имало обособени специални издигнати места, от които били четени и тълкувани части от Св. Писание. Затова произходът на амвона се търси във вътрешната архитектура на синагогите.

През първите християнски векове амвонът се е намирал по средата на храма, непосредствено пред светите двери. До него се стигало по две странични стълби от източната и от западната страна. Представлявал правоъгълна (рядко осмоъгълна или кръгла) издигната върху колони площадка.
Оттам се четели евангелски текстове, тълкувало се Св. Писание, огласявали се решенията на поместни и вселенски събори, давало се гласност на императорски декрети.
По-късно, през VII век, поради чисто практически съображения амвона бил изместен в лявата половина на централната храмова част, а в Александрийската църква - над светите двери на иконостаса.


Амвон в църквата "Свети Стефан" в Несебър.

Амвон в църквата "Свети Илия" в Македония

Амвон в църква в град Струма в Македония

На амвона можело да се качват само дякони и свещеници, много рядко и по изключение епископи. Четците или певците изпозлвали някое от стъпълата му.
Амвонът символизирал камъка, от който Иисус Христос е произнесъл Своята Проповед на планината, и камъка пред гроба Му, от който ангелът известил на жените мироносици Неговото възкресение.

По парапетите на много амвони били изобразявани различни лица и събития от свещената история, понякога и на няколко реда. Много рядко са се срещели храмове без амвони.

Съществуват няколко вида амвони:

1. амвон с една права стълба (IV-Vв.).
2. амвон с форма на отворено ветрило
3. кръгъл амвон с двойна стълба

Особена форма на амвона е т. нар. сирийски амвон-синтрон. Среща се в няколко базилики в северната част на Сирия. Разположен е в средата на наоса и представлява полукръгъл синтрон с висок и много тесен трон, върху който стояло Евангелието.

За "класически" образец е бил приет амвонът на храма "Св. София" в Констинопол, а повечето храмове в империята повтаряли формата и украсата му

.Първоначално амвоните в западните храмове не се различавали от тези във византийските. Около XI век обаче се появили "двойни" амвони (пример за такъв амвон имаме в храма "Св. Климент" в Рим). Истински шедьовър на изкуството е амвона в катедралата "Свети Стефан" във Виена, Австрия.
(можете да разгледате снимки тук)

Амвон в църква в Румъния

След Реформацията амвона остава като част от интериора на храма и в протестантската църква, като понякога дори е украсен с живописвани крила от двете страни.


Амвон в католически храм - град Флоренция, Италия.

олтар и амвон в протестантски храм
Торгау, Шлос Хартенфелс.

олтар и амвон в протестантски храм
Торгау, Шлос Хартенфелс.

По-късно на Запад е заменен с "катедра", разположена встрани от олтара, а на Изток за амвон започва да служи централната част на солея - издигнато място пред иконостаса. Тази практика идва от Русия след XVII век. С вековете в много храмове амвона изчезнал съвем, а неговите функции поели солеят, или някое от стъпълата на епископският трон в централната част на храма.
За старите амвони днес напомнят само "катедрите", които се поставят в центъра на храма, когато служи епископ.

библиография

1. Арх. Авксентий - Литургика - част първа - Пловдив, 2006
2. http://bg.orthodoxwiki.org
3. http://margaritta.dir.bg
4. http://ru.wikipedia.org
5.http://.pravoslavieto.com
6. Ервин Панофски - Бележки върху изкуството и Реформацията