1 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА / НА ВСИЧКИ СВЕТИИ/

„Всеки, който Мене признае пред
човеците, ще призная и Аз него пред
Моя Отец Небесен;” /Мат. 10:32/

Многообични в Господа братя и сестри,

В историята на Христовата Църква е имало периоди на тежки изпитания, когато ония, които изповядвали Христа, са търпели гонения и дори пожертвали живота си за своята вяра. В днешно време Църквата Христова изпитва гонение, не в този вид както в първите три века но Тя е отхвърляна от различни хора, като нещо остаряло, като нещо ненужно което пречи на прогреса на човечеството, като нещо непотребно и това е причина някои християни да не изповядват вяра си.
Ето какво ни казва Господ Иисус Христос за ония, които са се обявили за негови последователи: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. /Мат. 10:32 – 33/. Всеки човек има голямо желание да бъде признат и почитан от своите близки и обществото, в което живее. Твърде често се случва обаче, че най-добрите и най-заслужилите хора да не бъдат оценени истински, а дори да са гонени и хулени, макар хората да се ползват от плодовете на тяхната дейност.
Ако не признаем Христа Спасителя, ако се отречем от Него, ние вредим само на себе си, защото и Той няма да ни признае пред Своя Отец Небесен. Ако признанието от хората е толкова ценно за нас, колко по-ценно е да ни признае Сам Бог? А какво означава да признаем Христа пред човеците? – Това означава да Го изповядваме пред всички, че Той е наш Спасител и Бог. Да го признаваме не само с думи, но и с делата си, които подкрепят нашето признание, за да може всички около нас да кажат, че сме Му признателни.
Признаваме ли и изповядваме ли ние Господ Иисус Христос пред хората? Ние обикновено смятаме, че е достатъчно в неделен или празничен ден да отидем в храма и да изслушаме богослужението, за да се огледаме в своите очи и в очите на другите за добри християни. Колко пъти се сещаме ние в разговорите си да споменем името на Христа и да изповядваме своята вяра там, където общуваме с хората? За голямо съжаление между нас има и такива християни, които макар да се наричат християни, се срамуват да изповядват Христос пред хората. Някои от тях без да възразят слушат яростни нападки срещу християнската въра и Православната Църква, слушат дори хулни слова против Христа и мълчат, не казват нищо, от което да се разбере че те са християни, че признават Христа за свой Бог и Спасител. Такива хора, такива „християни” са готови и при най-слабото гонение да се одрекат от Иисус Христос, да се одрекат от своя Спасител и да загубят вечния живот.
Господ Иисус Христос иска от нас, Неговите последователи, не само да извършваме добрини, но и дързновено да изповядваме пред всички вярата си в Него. Спасението, което носи християнството, е предназначено за всечки хора. Евангелието трябва да бъде проповядвано на всички народи. А как и кой ще проповядва Христа Разпнатия, ако всеки християнин крие само за себе си своята вяра и не я изповядва пред хората? Най-голяма цена има изповядването и признаването на Христа тогава, когато Царквата е гонена и са преследвани нейните чада. Църкват признава за светии, всички ония, които предпочели да претърпят гонения, мъчения, дори и мъченически венец и смърт, отколкото да се одрекат от Христа, от своята вяра в Него. Онези, които пожертвали живота си, се наричат мъченици, а онези, които изтърпели гонения, лишения, затвор, които били измъчвани и и останали живи след гоненията, се наричат изповедници.
Днес празнуваме паметта на всички тези мъченици и изповедници и още на всички онези, които са предпочели Христа пред своите близки, пред богатствата, които дава този лъжовен и материален свят, пред удобствата и почестите, които са можели да запазят, ако са се били оттрекли от Христа. Такъв пример ни показва света великомъченица Варвара, която била дъщеря на богати и знатни езичници. Нейните родители се стараели да и дадат езическо възпитание, да е омъжат за знатен езичник и да и оставят голямо богатство за охолен живот. Девицата обаче се била запознала с нравсвената и възвишена Христова вяра и вкусила от нейните благодатни плодове, и вече нищо не било в състояние да я отклони от християнство. Тя предпочела смъртта, пред това да се отрече и да стане изменница на Христа и Христовата вяра.
Преподобните мъже и жени по това се отличавали от останалите християни, че напускали всичко в света и се отдавали само на служба на Бога. Те всички оставали братя, сестри, бащи, майки, къщи и имоти заради Христовото име, но наследили вечен живот. Преподобни Йоан Рилски чудотворец, закрилника на българския народ, оставил дом и имот и се заселил в Рила планина за пост и молитва. Той оставил земните си родители, но бил осиновен от Бога. Оставил братя и роднини, но привлекал около себе си също така за свят живот стотици братя в Христа. Той нямал жена и деца, обаче за негови духовни чада се обавили всички чада на българския народ от негово време и до днес.

Братя и сестри

Светата Православна Църква мъдро е установила, първата неделя след огнената Петдесетница да постави пред духовните ни очи безбройното число светии, които със силата и благодатта на Светия Дух вършели чудеса, разпространявали Евангелието и с живота си послужили за пример на всички нас. Това е направено от една страна да ни припомни, че Божията сила действа винаги в света, че във всички времена и при всички обстоятелства възсияват светии в Църквата Христова. От друга страна днешния празник ни подсеща, че всички ние, днешните християни можем да се прибавим към числото на светиите. Не всички от нас могат да извършат такива духовни подвизи, каквито са извършили, светите апостоли, мъчениците и преподобните Божии угодници. Но всеки от нас може и трябва да изповядва с думи и с дела своята вяра в Христа, да моли светиите да се застъпват и ходатайстват за нас грешните пред Всеподателя Бога, да изпълним християнския си дълг към Бога и към нуждаещете се от нашата помощ и наследим вечния и блажен живот. Амин.