ДРЕВНИ юДЕЙСКИ ИСТОРИЧЕСКИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ИИСУС ХРИСТОС

Калоян Миндев

Според евангелския разказ Иисус Христос е роден в Палестина и цялата Му дейност е протекла в тази страна. Напълно естествено е, когато си поставяме задача да издирваме сведения за историческия характер на Христовата личност, да се обърнем на първо място към юдейските писмени паметници от тази епоха, за да установим какво говорят те за Иисус Христос.
При привеждането на древни юдейски исторически сведения за Ийсус Христос ще се спрем само на три най-важни литературни паметника: историческите трудове на бележития юдейски историк Йосиф Флавий, класическия юдейски религиозен сборник, известен под името ,,Талмуд" и един нетодавна открит есейски документ от времето на първия век от християнската ера.

Йосиф Флавий и свидетелствата му за Иисус Христос

Йосиф Флавий не се отдал на едностранно интелектуално развитие. С тази цел прекарал три години в аскетично уединение под ръководство на пустинника Вануса. Още на 19- годишна възраст постъпил в редовете на фарисейската партия, защото там мислил, че най- добре ще може да разгъне своите способности в активна дейност в помощ на най- бележития юдейски историк от първия век след Р.Хр. е Йосиф бен Матия, по-късно наречен Флавий. Той бил съвременик на апостолите и свидетел на първото разпространение на християнството. Йосиф Флавий е роден в първата година от царуването на римския император Калигула-37-38г. след Р.Хр. в Йерусалим;следователно, наскоро след кръстната смърт на Ийсус Христос. Още от юноша Йосиф Флавий проявил големи дарования. Той придобил блестящо равинско образование и възпитание, като се учил в най-добрите школи на тогавашното време - на фарисейте, садукейте и есейте.
Йосиф Флавий се поставил на свещеническо служение и както чрез своя сан, така и чрез своя висок личен авторитет пламенно остоявал правдините на своя народ. Там още на 26-годишна възраст, около 64г., Йосиф Флавий бил изпратен в Рим, за да ходатайства пред император Нерон да бъдат освободени няколко негови събратя - свещеници, арестувани още от прокуратора Феликс (52- 60 ). Тук той спечелил застъпничеството на императрица Попея и като изпълнил успешно мисията си пак се върнал в Палестина през 66 година. По това време вече било избухнало въстанието в Юдея против римското владичество.Патриотизмът на Йосиф Флавий не му позволил дълго да разубеждава сънародниците си и да ги склонява към примирие; той изоставил своето състояние на безчастен наблюдател на борбата за освобождение на отечеството си. На него се паднало да ръководи въстаническите действия в Галия, която се намирала в най- голяма опасност. Въпреки забележителната храброст на галилейските въстаници, предвожданите от Веспасиян римски легиони сломявали бунтовете от град на град. През лятото на 67г. след отчаяна съпротива и обсада в продължение на 43 дни паднала и последната галилейска крепост- Йотаната. Тогава Йосиф Флавий се предал на римляните и бил отведен пред Веспасиан. Разярените бойци искали незабавно смъртта на въстаническия предводител. Йосиф Флавий с удивително самообладане и с умение се представил като пророк и предсказал на Веспасиан скорошната императорска корона. Така Йосиф Флавий не само се спасил от смърт, но си осигурил и блестяща кариера. Като почетен племеник той придружавал навсякаде Веспасиан, а сина му Тит до края на юдейската война. Когато Веспасиан станал император ( 69 г.), той дал пълна свобода на Йосиф, както и своето фамилно име - Флавий. След падането на Йерусалим Йосиф Флавий издействал от Тит да освободи много пленници. Той самият придружил Тит до Рим. Тук Веспасиан му предоставил своя по-раншен дворец, удостоил го с римско гражданство и му отпуснал годишна издръжка и голямо владение в Юдея. Като придворен императорски летописец Йосиф Флавий се посветил на писателската дейност. От уважение към големите литературни заслуги на Йосиф Флавий в Рим била издигната колона с негова статуя. Не е известна годината на смъртта му. Все пак може да е починал след 100 г.вероятно между 110 и 120 г.., защото в края на aвтобиографията си Йосиф Флавий говори за смъртта на Агрипа II, който умрял в 100 г. след Р. Христово.
Съчиненията на Йосиф Флавий за нас имат голяма ценност и поради това, че потвърждават по безспорен начин историчността на много събития от старозаветната история включително и от земния живот на Иисус Христос, което специално ни интересува и следва да бъде обсъдено.
В това отношение за нас е интересно съчинението на Йосиф Флавий под наслова ,, Юдейски древности '', което той съставил в Рим и завършил през 94 г. след Р. Хр. В този исторически труд за миналото на еврейския народ до 66 г. след Р. Хр. събитията, особено тези през последния век, са описани с голяма подробност. Напълно естествено е Йосиф Флавий тук да говори и за събития, свързани със земния живот на Иисус Христос , а също така и за Самия Него.
Ето какво говори Йосиф Флавий в съчинението си ,,Юдейски древности '' за личността на Иисус Христос. Това място гласи: ,, По това време ( при управлението на Пилат Понтийски в Юдея - б. а.) живееше също Иисус. мъдър мъж, доколкото той може да бъде наречен човек, защото той извършваше удивителни дела като учител на хората, които приемаха истината с радост.Той привлече към себе си много юдеи, както и мнозина елини. И този беше Христос 9 Месия - б. а). Макар Пилат по обвинения на нашите народни първенци да го бяха обикнали отначало.Тогава той им се яви на третия ден отново жив, както пророците Божии бяха предсказали това, а също така и хиляди други чудни неща за него. И до днес съществува община от християни, които се наричат така но неговото име ''.
Въз основа на много исторически свидетелстса, между които тези на бележития църковен учител Ориген ( 185-254), на един сирийски апокриф от 5 в. и на цариградския патриарх Фотий ( 820-891), следва да се приеме като напълно безспорна частичната автентичност на преведения текст от ,,Юдейски древности '' на Йосиф Флавий. В общи черти неговият исторически смисъл е следният: ,, По това време (при управлението на Пилат Понтиски в Юдея - б.а.) живееше също и Иисус, мъдър мъж, защото той извършваше удивителни дела като учител на хората, които приемаха истината с радост.Той привлече към себе си мнозина юдеи, както и мнозина елини, които го считоха за Христос (Месия- б.а.) Макар Пилат по обвинения на нашите народни първенци да го осъди на кръстна смърт, останаха му верни тези, които го бяха обикнали отначало. И до днешен ден съществува община от християни, които се наричат така но негово име,''
Тази формулировка на свидетелството на Йосиф Флавий за Иисус Христос притежава белези на оргиналния текст; тя звучи напълно естествено в устата на юдейския историк и в нея не може да се намери нещо пресилено. Тук Иисус Христос е представен като мъдър човек и като учител, какъвто Той безспорно бил в очите на вярващите и на всички обективни слушатели на Неговите дълбокомислени беседи и прекрасни притчи. Удивителни дела, за които се пише, че били извършвани от Иисус Христос, не звучат странно и невероятно в устата на Йосиф Флавий, защото той като юдейски свещеник вярвал в чудеса и понякога дори ги търсил там, където липсвали и не били необходими за обясняване на описаните в съчиненията му събития. Накрая Йосиф Флавий казва за Иисус Христос, че Той привлякал към Себе Си много последователи - не само юдеи, но и елини. Това свидетелство напълно отговаря на историческата истина, защото към 94 г., когато Йосиф Флавий завършва своите ,,Юдейски древности'' християнството било вече широко разпространено не само между еврейското, но и между елинското население на римската империя; добре уредена християнска църква имало и в Рим, където живял и писал своите исторически трудове Йосиф Флавий. Следователно целият дух на така формулираното свидетелство на Йосиф Флавий за Иисус Христос се намира в пълна хармония както със съдържанието на ,,Юдейски древности'', така и с историческата действителност.
Следователно безспорно е, че според Йосиф Флавий Иисус Христос бил историческа личност. Това се потвърждава не само от споменатото изрично свидетелство на Йосиф Флавий за Иисус Христос като ,,мъдър мъж'' и ,,учител на хората'', но и от цялото съчинение на Йосиф Флавий, било като се споменава за Иисус Христос като за действителна човешка личност, а не като за някакъв обоготворяван митичен образ, било като се описват лица и събития от Новия Завет, свързани със земния живот на Иисус Христос. Нека отбележим по- важните от тези места от ,,Юдейски древности'' на Йосиф Флавий.
1. В книга XX, глава 9, точка 1 от своите ,,Юдейски древности'' Флавий пише: ,,Ана получил първосвещенство; той бил твърде необразован, неимоверен, дързък и предан на сектата на садудеите, които били много сурови в присъдите си...Тъй като той имал такава природа, след като Фест умрял, а Албин още бил на път, използвал случая да събере съдиите и да осъди Иаков, брат на Иисус, който бил наричан Христос, заедно с някои други, които обвинил, че уж престъпват Закона, и веднага ги предал да бъдат убити с камъни.''
Този текст е неразделна част от разказа, в който се описва историята на рода на първосвещеник Ана. От историята е известно, че времето между смъртта на римския прокуратор Фест, управлявал Юдея от 60 до62 г. след Р. Хр. и идването на новия прокуратор Алабин ( 62- 64) бил използван от първосвещеник Ана да разпали люто гонение против християните, при което обезглавил и Иерусалимската църква, като осъдил на смърт епископ Иаков, наричан брат Господен. Църковният историк Евсесий Кесарийски предал същите сведения за мъченческата смърт на епископ Иаков, като съобщава причината за нея. Епископ Иаков, който в Новия Завет се нарича брат Господен поради родството му с Иисус Хтистос, бил убит от юдейската власт, тък като ,,имало опасност целият народ да повярва на Иисус''.
Това историческо свидетелство на Йосиф Флавий за първия епископ и предстоятел на иерусалимската църква, апостол Иаков (Праведни) е изцяло автентично. В него Иисус се признава само за историческа личност, но не и за Христос - Месия. То се среща дословно, както е и известно на три места в съчиненията на Ориген. Ориген използвал такъв екземпляр от ,,Юдейски древности'' на Йосиф Флавий, в който не били внесени никакви допълнения от предполагаем християнски преписвач. Така съдържанието на този текст от ,,Юдейски древности'' удостоверява, че Иисус Христос бил известен на Йосиф Флавий като историческа личност; Той имал и брат - Иаков Праведни, който е добре познат както от Новия Завет, така и от черковната история като Христов апостол и пръв епископ и представител на Иерусалимската църква.
2. В книга XVIII, гл. 5,т. 2 от своите ,,Юдейски древности'' Йосиф Флавий описва Иоан Кръстител по следния начин: ,,Той беше добър мъж, който съвещаваше юдеите да се упражняват в добродетели, да се придържат към справедливостта в отношенията си един към друг, да почитат Бога благоговейно и тогава да се кръщават.... След това мнозина го последваха, защото те се бяха напълно въодушевили от неговите речи. Ирод започна да се страхува, че огромното му влияние върху масите може да предизвика въстание, тъй като изглеждаше, че хората следваха съвета му във всичко...И така, само поради подозрението на Ирод той бе окован във вериги, бе откаран в споменатата по - рано крепост Махерус и тук бе умъртвен.''
Така обрисуваният образ на Иоан Кръстител напълно се прокрива със сведенията за него в евангелията. Тук са отбелязани най- важните черти от строгия живот и от учителската дейност на св.Иоан Кръстител, които без съмнение потвърждават историческата достоверност на евангелския текст. При това следва да се отбележи, че евангелията в много отношения ни дават по - подробни и по - точни сведения за живота, проповедта и мъченическата смърт на св. Иоан Кръстител отколкото ,,Юдейски древности '' на Йосиф Флавий. За нас е важно, че Йосиф Флавий очертава историческия образ на лице от Новия Завет - Предтеча на Иисус Христос. Автентичността на това свидетелство на Йосиф Флавий не се оспорва от отрицателите на християнството. Оттук следва изводът, че щом евангелията са исторически достоверни относно личността на Христовия Предтеча, те още повече са исторически достоверни относно централния обект на своите повествования - Иисус Христос. Освен това цялата дейност на св. Иоан Кръстител е свързана с живота и мисията на Иисус Христос; тя не е нищо друго освен подготовка на хората да приемат идващия Спасител в лицето на Иисус от Назарет. Мисията на св. Иоан Кръстител в света се изчерпвала с ролята на Предтеча, която би била безсмислена без идващия Спасител в историческото лице на Иисус Христос. Така че безспорната историческа достоверност на личността на св. Иоан Кръстител е косвен аргумент с неизмерима логическа валидност за историческия характер на Христовата личност.
3. Йосиф Флавий в своите ,,Юдейски древности '' и ,,За юдейската война'' обрисува още едно свързано с живота на Иисус Христос лице - римският прокуратор Пилат Понтийски. Той бил недалновиден и жесток управител, който с неразумните си действия предизвиквал народното негодувание и след това се опитвал да го потуши с терор. За илюстрация на казаното ще преведем описан от Йосиф Флавий случай. Веднъж Пилат Понтийски наредил на окупационните римски войски да влязат нощем в Иерусалим и да издигнат на видни места в свещения град статуи на римския император, за да им бъдат оказвани почести. Народът счел това за несъвместимо - Мойсеевия закон и за неговото национално самосъзнание. Големи тълпи народ се събрали пред Преториума на Пилат Понтийски и настоявали да се вдигнат императорските статуи. Пилат дръзко отхвърил народното искане. Брожението сред насъбралия се народ се засилило и продължило шест дни. Римските войници се оказали безсилни да разпръснат тълпата. Тогава Пилат заповядал на войниците да обградят събралите се с голи мечове. И това не уплашило юдеите. Те заявили, че са готови да загинат до един, но да не позволят да се нарушава Законът и да се осквернява свещеният град. Най- после заставен да отмени нареждането си.
В Новия Завет също се разказва за народни бунтове, които са станали по време на Пилатовото прокураторстване. Евангелист Лука съобщава, че веднъж дошли при Иисус Христос хора, които Му разказали ,,за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им''( Лика 13: 1). За бунтове през време на Пилатовото управление в Юдея говори и евангелист Марк. Той разказва, че някой си Варава бил затворен ,,със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство'' ( Марк 15: 7).
Йосиф Флавий описал почти всички жестоки прояви в управлението на Пилат Понтийски. Чрез това описание пред очите ми оживява същият образ на Пилат Понтийски, който така вярно е описан в евангелията във връзка със съденето и осъждането на Иисус Христос. Ако образът на Пилат, както той е обрисуван в евангелията е исторически достоверен, то още повече исторически достоверно е главното действащо лице на евангелският разказ - Иисус Христос.
Историческият характер на Христовата личност е засвидетелстван по безспорен начин от бележития историк на юдейския народ - Йосиф Флавий. В неговото класическо съчинение ,,Юдейски древности'', завършва вероятно около 94 г. след Р. Хр. се намира не само пряко споменаване за Иисус Христос като мъдър мъж, народен учител и чудотворец, Който бил разпнат на кръст при римския протурор Пилат Понтийски, но също така и описание на много исторически лица и събития, почти на цялата историческа обстановка, в която протекъл земния живот на Иисус Христос и която напълно вярно е обрисувана в евангелията.