УТРИНА В МАНАСТИРА Н. Марангозов Как спокойно в теб се диша о столетна твърдина ! През прозорчената ниша лумва сноп от светлина. И разронва в мойта стая чисто утринно злато. Пред балкона ми играе лястовичено ято. Колко сладостно ромони манастирската чешма, над която китни клони свеждат тежки повесма. Въздухът трепти и жужне от мушици и пчели, в небесата теменужни чучулига тремоли. Сякаш песента и чула, заехтява с меден звън - пей камбанената кула - кани всички ни навън.